Болгарська мова та література 1 клас Болгарська мова та література 2 клас Болгарська мова та література 4 клас Болгарська мова та література 5 клас Болгарська мова та література 6 клас Болгарська мова та література 8 клас Болгарська мова 10 клас Болгарська література 10 клас Географія 8-12 класи Географія 10 клас Історія 8-10 класи
Съвременен подход в образователните системи:
Проекто-базираното обучение
Проекто-базираното обучение в електронна среда по време на извънредно положение
Flipped Learning Resources
Дигитални инструменти за успешно проектно- базирано обучение
Україна
Болгарія
Постановление № 90 от 29 май 2018 година
Наказ № КЛ -10-70 24.01.2020 Наказ № РД09 -1727 26.06.2019 Наказ № РД091973 02.08.2019 Наказ № РД092839 01.11.2019
Склад болгарської недільної школи «Българска светлица» / Екип за изпълнение на проекта
![]() |
|
Кравченко Світлана Павлівна директор болгарської недільної школи |
|
![]() |
![]() |
Берестецька Олена Петрівна викладач |
Димитрова Наталія Валентинівна викладач |
![]() |
![]() |
Калаянова Наталія Василівна викладач |
Попова Ніна Федорівна
викладач |
Facebook: | facebook.com/Bolharskesvetlitsa/ |
Където и да сме по света, няма как да не се гордеем с отличителните черти на българския народ – със звучния български език, с вълнуващите обичаи, с балканския ни характер, с вкусната храна и, разбира се, с красивите ни традиционни облекла.
Носията е като един своеобразен визуален език, който ни помага да разчетем по-добре историята си. Да разберем живота и бита на нашите предци.
На 21 май в Украйна празнуват Ден на украинската носия – вишиванка.
Българите в Украйна пазят украинската и българската култура.
Украинската вишиванка и Българската шевица не е просто орнаменти или украса по дрехата. Те са част от нашата култура и история. Кодирана енергия, която крие в себе си послание. Формите, мястото и цветовете на вишиванката и шевицата разкриват дълбоко значение. Те са нашата самоличност.
Защо точно днес говорим за вишиванка и шевицата? Защото те не са символ от миналото. Те са в нашето настояще и бъдеще.
Украинската вишиванка и Българската шевица – символи на семейството и рода.. Всяка майка е вшивала в носията молитвата си за здраве, дълъг живот, благополучие и благоденствие на дома, семейството си и близките си.
Вишиванка и шевица са съхранили дух и душевността на нашите народи.
Пазете своята култура!
15 май е Световен ден на семейството (International Family Day) е основан от Общото събрание на ООН през 1993 година.
Този празничен ден се стреми да привлече общественото внимание към редица проблеми в семейството.
Денят дава възможност за насърчаване на информираността по въпроси, отнасящи се за семейството; и увеличава знанията по социални, икономически и демографски процеси, които засягат семействата. Световният ден на семейството има за цел да привлича общественото внимание към редица проблеми в семейната среда.
Нека всеки от нас обърне внимание на семейството си, на своите деца и родители.
Така семейството ще е щастливо! А ако има повече щастливи семейства и обществото ни ще е по-добро.
Семейството е всичко
автор Стефан Александров
Семейството е всичко в този свят,
утеха да намериш в силно рамо,
и детски глъч на щастие богат
да те събужда със усмивка сутрин рано.
С желание да пускаш хвърчила,
във длан да стискащ детската ръчичка,
и радостта във детската душа
да те накара да забравиш всичко.
Да се прибираш вечер уморен,
да те прегръщат две ръце, които
тревожат се за тебе нощ и ден,
и да те милват с обич във очите.
Семейството е всичко в този свят
обичайте любимите си хора,
ако мечтаете за тази благодат,
раздавайте до болка, без умора!
Честит Ден на Семейството!
На 6 май отбелязваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги означава земеделец – гео (земя) и ерго (работя), е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо дори Ивановците. Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година – затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
“Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи”, смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.
Името Георги означава земеделец – гео (земя) и ерго (работя).
Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей – затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.
Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, винце. А млечни продукти назаем да не се дават.
Днес тези ритуали на Гергьовден се извършват най-често по селата, където все още връзката на човека с природата и земята е по-дълбока. В градски условия успяваме да сложим най-много агнешка плешка на масата, но е добре да знаем, че курбан се нарича, само ако си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно наистина, но пък това е завещанието на прародителите ни. Ако не да спазваме цялата традиция, то поне да я помним.
През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата – да не ги настига злото през годината.
На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в “лява вода” – там където реката завива на ляво, за да се излекуват.
На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀”. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата.
Гергьовски хляб, Етнографски музей “Етър”
Младите жени и децата набират билки – гергьовче, здравец, коприва и чесън. Все тревици против “лоши очи” и с тях свиват венци, същите, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото.
Приготвя се специален обреден хляб украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А после костите от курбана заравят в земята.
Най-често агнето се заколва на свещено за местността място – оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка – да има храна за животните, дава му се да близне сол – за да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е винаги първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода – за да не спира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.
Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите – овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.
Традиции и обичаи на Гергьовден (видео 1)
Традиции и обичаи на Гергьовден (видео 2)
Веселието е задължително по време на целия празник.
Светлана Кравченко, иректор на БНУ «Българска светлица»
Мълниеносното разпространение на коронавируса безпокои хората по цял свят.
Засега няма напълно достоверна информация за това как точно се разпространява новият вирус. Все пак Федералният център за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) обяви, че вирусът не е в състояние да оцелее дълго време върху твърди повърхности.
Новият вирус се различава радикално от останалите известни вируси, поради което за него е необходима съвсем нова ваксина. Над нейното създаване работят учени от цял свят. Ваксините срещу пневмококови и хемофилни инфекции, както и ваксината против грип, тип Б, не са в състояние да ни защитят от коронавируса.
Важно е да се знае, че “Ковид-19” се пренася по въздушно-капков път – т.е. при кашляне и кихане. Инкубационният период е от 14 дни. Заразените с вируса могат да са преносители на болестта и без самите те да са развили още симптомите ѝ.
Предпазна мярка срещу коронавируса
Най-сигурната защита не само от коронавируса, а и от всички останали вируси, е правилното и редовно миене на ръцете. При това миенето трябва да продължи достатъчно дълго.
Много важно е също така да се избягва докосването на устата, носа и очите.
Ето съветите на СЗО стъпка по стъпка:
ръцете се намокрят, взима се достатъчно количество (течен) сапун, който добре да се разтърква по ръцете – не само по дланите, но и задължително между пръстите.
При това важни са не само вътрешните части на ръцете – след като те бъдат добре натрити със сапун, трябва да се премине към горните части и с кръгови движения да се обхванат всички места по ръцете.
Специално внимание трябва да се отдели и на палците. На финала отново е ред на водата, а след отмиването на сапуна ръцете грижливо се подсушават с хартиена кърпа за еднократна употреба. Желателно е с кърпа да се хваща и крана на чешмата.
Ето как да мием правилно ръцете си
Как да говорим с децата за коронавирус?
Какво трябва да знаят те? Ето какво трябва да им обясните: https://www.dw.com/bg/как-да-говорим-с-децата-за-коронавирус/av-52736636
Отбелязваме 142 години от Освобождението на България
3 март – един от най-важните дни в новата българска история. В 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878 г. Войната, която е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава.
В Измаилски държавен хуманитарен университет на 3 март имахме гости от България. Честването на Националния празник на Република България започна със служба, благодарствен молебен и панихида за хилядите знайни и незнайни воини, за борците за национална свобода и духовна независимост, положили костите си пред олтара на свободата и издигане на националното знаме.
Тържествената церемония се продължи до паметника на Христо Ботев – звучи Химн на България. В официалната церемония, която се завърши с поднасяне на венци и цветя, взеха участие обществени организации, преподаватели и студенти. Председател на обществена организация Генадий Генчев (г. Добрич ) поздрави бесарабските българи с деня на Освобождението на България: «Надявам се духът ни да не загасва и за напред! Не мога да знам какво ще е бъдещето на нашата родина, но знам, че то все пак зависи от нас.И нека не само днес, а всеки ден от годината да пазим духа, родолюбието и силата си, които ни правят българи. На Шипка оставиха костите си много герои, но ние пазим спомена за тях. Да празнуваме с искреност, доброта и благост, за да пребъде България през вековете».
Учениците от БНУ «Българска светлица» процетираха стихове за България. След това председател на Измаилска българска община «Света София» Николай Иванов покани всички присъстващи на презентация на книга на Георги Казанджиев «Иван Н. Инзов – генералът попечител на бесарабските българи».
Ректора на ИДХУ Ярослав Кичук в конференц-залата на университета поздрави всички и връчи грамота на професора Георги Казанджиев за проявена съпричастност и принос в изучаването на историята на бесарабските българи с признателност за полезните книги, които познават и ползват, и с пожелания да продължи да работи все така усърдно за развитието на историческата наука.
На 6 февруари 2020 година Георги Казанджиев навърши 80 години. Той е известен на своите съграждани с дългогодишната си краеведска дейност, която включва изследвания за историята на редица селища от областта, както и истории на манастири, църкви и духовни лица. Сред тях са «Орлова могила преди и сега», «Победа от най-дълбока древност до днес», «Плачи дол през вековете», «Фелдфебел Дянково във времето и пространството», «История на село Камен», «Ведрина – минало и настояще», «Манастирът „Св. Марина” – с. Ботево», «Храм „Св. Климент Охридски» и др. Краеведческата му дейност обхваща период от над 50 години от живота му.
Георги Казанджиев е автор на над 60 книги на различна тематика.
Теми на неговите занимания и изследвания са първобългарите, митологиите на света, военната тема и много други.
Съдбата на българите в Бесарабия е съществена тема в обществената дейност и творчеството на Георги Казанджиев. По темата за бесарабските българи има издадени 12 книги.
Последната книга е именно за генерал Инзов – попечителят на българите. От нея читателят ще разбере кой е генерал Инзов.
Генерал Инзов е вторият незаконнороден син на обичащата мъжете императрица Екатерина II Велика. Той е отгледан в приемно семейство до 13-годишна възраст, завършва Московския пансион, а впоследствие и Военното Московско училище. Участвал в три войни, воювал в Швейцария, Франция, взел е участие в три войни, водени в Добруджа, освобождавал е нашият град, бил е комендант на Силистра, откъдето идва и голямата му любов към преселилите се в Бесарабия българи.
Иван Инзов издейства укази от руските императори Александър I и Николай I, на всяко българско семейство да се дава по 60 десетини земя (една десетина се равнява на 11 декара), да не плащат данъци в продължение на 20 години, да не служат в армията, да не се закрепостяват, да им се отпуска държавна помощ и редица още други придобивки.
Когато генерал Инзов почива, той е погребан в гр. Одеса. Научили за неговата кончина, българите изпросват от Николай I да им разреши да препогребат генерала на територията на изградения от него Болград. Получили това разрешение, българите построяват специална катафалка за неговото пренасяне. В определения ден в Одеса се събират над 10 хиляди българи, които поставят тленните му останки в специално изработен оловен ковчег и в продължение на 240 км Одеса – Болград българите го носят на своите рамене. Когато траурното шествие стига на 500 метра от специално изградения параклис-мавзолей, десетхилядното шествие тръгва към него по колене. Толкова много и силно е бил обичан той. Читателят ще открие още много интересни неща за генерала в книгата.
За своята изследователска дейност Георги Казанджиев е вписан в Почетната книга на гр. Добрич. Има международни и български награди.
Всички присъстващи бяха поканени на празничен концерт в Регионалият центр на националните культури.
Честит празник, българи!
На 29 февруари в БНУ в «Българска светлица» срещахме Баба Марта. На този ден в България празнуват Сирни Заговезни – прщаване със зимата и срящане на пролетта. Учениците доне соха много сирни, млечни и яйчени ястик.
Празникът се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден.
На този ден вярващите трябва да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри .
Според българската народна традиция празникът е границата между зимата и пролетта – природата, която се възражда.
Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен навред, в различни варианти. Вечерта се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат. Според народните вярвания кракът на когото е минал през огъня става неуязвим за змийско ухапване. Всичко е свързано с очистителната сила на огъня.
Прошка – всеобщото опрощение
След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости за да се иска прошка. По-малките винаги искат прошка от по-големите. Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
На Сирни заговезни – в неделя – прости и поискай прошка!
Така бе наречена творческата работилница в БНУ «Българска светлица» по изработване на мартенички.
Целта на срещата беше да съхрани и популяризира българските обичаи, да стимулира интереса на участниците към богатото наследство на народното приложно изкуство и да формира естетическо мислене.
Българите почитат обичая “Баба Марта”, който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция – най-вероятно езически.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Учителките Светлана Кравченко и Наталия Калаянова бяха подготвили много любопитни истории, свързани с мартеничката. Учениците научиха какви са легендите за появата на мартеницата, какви са народните поверия, свързани с отбелязването на Първи март, как се изработват мартеничките по стара българска традиция, на какво е символ българската мартеничка и до кога може да се носи.
За малчуганите беше изключително интересно да разберат, кога се сваля мартеничката, къде се слага и какви гадания са били правени от старите българи.
Майстора Наталия Чолак научи децаца да правят красиви пролети символи. Най-вълнуващото бе изработването на самите мартенички с усукването на червената и бялата вълна за здраве и берекет.
Както често става – момичетата са по-активни. Момчетата са се съсредоточили върху изработване на мартеници за бащите си. Те са по-семпли, както може да се очаква, но в тях също е вложено най-силното човешко чувство – любовта.
Наталия Чолак беше наградена от директора Светлана Кравченко със Сертификат за съхранение и популяризиране на българските обичаи.
Мартенички с пожелание за здаве, щастие и късмет направиха децата на своите близки. ДУчениците вплетоха в своите мартеници най-силното чувство – любовта.
Честита Баба Марта!
Студентите от Измаилски държавен хуманитарен университет учат децата от БНУ “Българска светлица”
На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Ден на лозаря – традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон.
Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар). Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино.
С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича “зарязване”. След това всички се събират и избират “царя на лозята”. Едва тогава започва общо угощение. “Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.
Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: “Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Царят отговаря на благословията с “Амин”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.
Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора “трифунци”, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.
Учениците в час по изучаване на културата и традициите се запознаєха с историята на този празник, рисуваха грозди, лози, написаха пожелания за берекет и здраве.
Децата трябва да знаят традициите на своя народ.
На 14 януари 1897 г. роден е Иван Димов – български драматичен и филмов актьор. Завършва драматична школа към Народен театър „Иван Вазов“ и прекарва следващите 39 години играейки на сцената.
Междувременно се превръща в звезда на едни от най-популярните български филми от 50-те и 60-те като „Калин Орелът“ и „Тютюн“. Между 1919 и 1923 г. играе в театрите във Варна, Плевен и Видин. Между 1922 и 1961 г. е в Народния театър.
Учи в драматичната школа към Народния театър, от 1922 г. до 1961 г. е в трупата на Народния театър. В киното работи от 1931 г. Участва във филмите “Безкръстни гробове” (1931 г.), “Страхил войвода” (1938 г.), “Изпитание” (1942 г.), “Под игото” (1952 г.) и др.
Ден на българското кино
На 13 януари българската филмова общност отбелязва професионалния си празник. На този ден през 1915 г. е прожектиран първият български игрален филм “Балгаран е галант”, затова и се чества като Ден на българското кино.
Поздравяваме българската филмова общност с професионалния празник. През последните години те печелят международно признание.
Честването на Деня на българското кино е част от Календара на културните събития на «Българска светлица» към Измаилска българска община «Света София» и Измаилски държавен хуманитарен университет.
Празникът ще бъде отбелязан с прожекции на български филми в Регионалния център на националните култури с Георги Чилик и Николай Иванов от 13 до 20 януари.
Пожелаваме на кинодейците да са здрави и вдъхновени в пътя на творчеството, с което да продължават да ни радват и да ни карат да се гордеем.
Розподіл навчального часу
Розклад